• 20/02/2015
• Мартин Донков
• Мартин Донков
• Коментарите са изключени за 306-километров тур със Scania Touring

Работните съботи са едно от най-омразните неща на всеки нормален човек. Отработването е неприятно, непродуктивно и в повечето случаи излишно. Работата не върви, настроението е отпускарско, а ако работите с чужбина, си е направо излишно. Въпреки всичко, което казах, са възможни и изключения. Например когато става въпрос за тестово шофиране на Scania Touring.

Рехавият трафик в събота сутрин е само спомен, градът е задръстен от хора, отиващи на работа. За трудното придвижване спомагаше и мокрият сняг, лошите шофьори и изцяло миньорното усещане, че нещо не е наред. Въпреки това любопитството как ще се представи флагманът на туристическите автобуси на Scania при такива пътни условия и дали ще успее да поправи тази аномалия в работната седмица силно ме вълнуваха.
На паркинга в сервизно-търговския център на Scania чакаше автобусът Touring K 410 4×2,  оборудван с новия двигател на компанията, отговарящ на екостандарта Евро 6. Той е с изходна мощност 410 к. с. и e съчетан с автоматизираната скоростна кутия Opticruise.  Външният вид на тестовия модел бе респектиращ и излъчващ мощ. Цялото тяло на автобуса е тъмносиво, като само предната решетка е черна. Стъклата са тонирани и допълнително засилват агресивната му външност. Гумите са с размер 295/80 R 22,5 и са качени на алуминиеви джанти. Дизайнът на автобусите Scania винаги ме е вълнувал, още от времето, когато се появиха първите западни автобуси в България в началото на 90-те. Тогава контрастът между тях и старите Чавдар-ки и Икаруси бе като между Трабант и космически кораб. Две десетилетия по-късно външността на моделите на шведската компания е запазила силата да привлича погледи, въпреки че бодито на новия модел се произвежда от поточна линия на Scania изнесена в Китай, а не от испанския бодибилдър Irizar, както бе в миналото.
Вътрешността на автобуса Scania Touring се достига чрез две широки врати, разположени в съотношение 1-1-0. Мястото на водача е ергономично, като под внимание е взета отличната видимост във всички направления. Седалката на водача е снабдена с подгряване и е от типа ISRI. За безопасното маневриране на автобуса водачът разполага със звуков сигнал на задна, паркинг режим на скоростната кутия и камера за задно виждане и такава над втората пътническа врата. Дължината на тестовия модел е 12,10 м, широчината – 2,55, а височината му е 3,80 м.

Вътрешността на пасажерския салон е издържана в приятен син цвят, а подглавниците на пасажерите са от мемори пяна. Общият брой места е 49 плюс водач и екскурзовод. Климатичната система е автоматична, като температурата може да се регулира отделно при водача и пътниците. Автобусът разполага и с допълнително отопление. За приятното пътуване на пасажерите моделът е снабден и с хладилник, разположен отпред, и кухня с вграден втори хладилник.
Настъпи времето да потеглим към Пловдив, където след кратък градски преход, изпробвахме поведението на автобуса и по недобри междуградски пътища.
Първият етап от теста бе изцяло по магистрала. Впечатлението, което оставя автобусът при движение по магистрала, е за отличната шумоизолация и липсата на каквито и да е паразитни вибрации. Окачването е въздушно и на двете оси, като предното е независимо. Благодарение на тези характеристики и самото пътуване не е натоварващо. Тестовият модел бе оборудван и с круиз контрол, особено полезен при дълги магистрални преходи. С отдалечаването от София климатичните условия силно се влошиха, като се редуваха силен снеговалеж и мъгла. Данните за средната скорост и разхода на гориво бяха получени от системата за управление на автопарка Communicator C200, вграждана стандартно в този модел. Средната скорост за първите 106 км бе 68,8 км/ч. Трафикът по магистралата не бе особено натоварен, типично за работните съботи.
С приближаването на Пловдив времето се подобри, но за сметка на това трафикът стана по-натоварен. В града автобусът демонстрира своята маневреност и се справи без особени проблеми с множеството леви завои на светофари, характерни за Града на тепетата. При смесения цикъл – градско, междуградско и магистрала, средната скорост бе 52,8 км/ч.
След кратка почивка в центъра на Пловдив напуснахме града по Рогоско шосе в посока магистралата. В покрайнините на града пътната настилка стана, меко казано, лоша, въпреки това Scania Touring запази добрата си возия и с няколко малки изключения (или, иначе казано, големи дупки) не развали комфорта си. По обратния път към София времето отново смени настроението си и изгря слънце. Магистралата отново не бе натоварена, а пътят бе приятен. Средната скорост на целия 306-километров тест бе 65,7 км/ч , а средният разход на гориво според Communicator C200 бе 21,5 л/100 км, като под внимание трябват да се вземат някои фактори – лошите метеорологични условия и това, че автобусът не бе натоварен, и т. н.
Понякога работните съботи могат и да са изненадващо приятни.