| |
|
| |
|
| |
| |
| |
История 109 години столичен градски транспорт |
| |
С пускането на първия трамвай през 1901 г. започва историята на градския пътнически транспорт, който на 14 януари т. г. отпразнува 109-ата си годишнина. Любопитен факт е, че от началото на XX век до 1916 г. той се ръководи от Белгийското анонимно дружеств |
| |
| |
|
|
|
|
| |
Дълги години основни средства за придвижване и превоз на пътници в градовете са волските и конски коли. В края на XIX век се появява конският омнибус с постоянно действащи линии от “Гурковския площад” (“Света Неделя”) до гарата, “Горна баня” и “Княжево”, на които софиянци казвали трамваи. На фона на този примитивен транспорт, истинско чудо е появата на първия автомобил в София, който през 1896 г. прекосява улиците на града и предизвиква искрен интерес сред столичани с шума си и мириса на бензин.
Историята на електрическия трамвай започва на 1 декември 1898 г., когато общината отдава концесия за снабдяване на града с електрическа енергия и построяване на трамвайни линии на френското дружество “Марсилия” и на анонимното белгийско дружество “Електрически трамваи”.
На 1 януари 1901 г. тържествено е открито движението на трамваите в София, с 2 мотриси и 10 ремаркета, по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км единичен коловоз.
Върху така построения релсов път имало 6 трамвайни линии:
Гарата – “Граф Игнатиев” – с обща дължина 5 680 м.
“Лъвов мост” – “Патриарх Евтимий” с дължина 1744 м.
Ул. “Брегалница” – Ветеринарна лечебница с дължина 3635 м.
Пл. ”Бански” – “Орлов мост” с дължина 2567 м.
Пл. “Македония” – “Орлов мост” с дължина 1462 м.
Жителите на града посрещат трамваите като чудо, каквото за нашите съвременници са космическите полети. А един от тогавашните вестници описва събитието по следния начин: “Вчера столичани бяха зрители на едно ново за тях явление на светския прогрес – първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица, грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.
Първите трамвайни вагони са малки, двуосни, с 2 мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с метални решетки. Салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пътниците се качват и слизат отстрани, а кондукторът ги обикаля по специална пътека – стъпало.
С разрастването на града и пътниците през 1908 г. се доставят нови трамваи. От тях 12 са двуосни мотриси Siemens, разделени на две класи и още 6 четириосни мотриси Цепелин с два мотора по 33 kW.
В края на 1913 г. дължината на отделните линии била:
Гарата – Немската легация – единичен път 5680 м.
“Лъвов мост” – “Перловец” – единичен път 3635 м.
Ул. “Пиротска” – “Подуене” – единичен път 3635 м.
Пл. “Бански” – Военно училище – единичен път 3427 м.
Пл. “Македония” – площад “Света Неделя” - бул. “Дондуков” - бул. “Руски” – “Орлов мост” – цялата мрежа в единичен път 24 217 м.
През 1916 г. Столична община започва процедура по отнемане от белгийското дружество на експлоатацията на трамваите, като окончателното прехвърляне на предприятието продължава до 18 февруари 1927 г. По време на Първата световна война и след това до 1923 г. броят им намалява до 15 мотриси и 13 ремаркета. Следващата година се пристъпва към обновяване като се внасят 30 нови мотриси и ремаркета Siemens с два мотора по 33 kW и с директна въздушна спирачка Knorr.
През 1927 г. били преустроени и удължени някои линии. Година по-късно се доставят 15 двуосни трамвайни мотриси BBC и 10 двуосни мотриси Charleroi, като и двата типа са с индиректно действаща въздушна спирачка Knorr. Малко по-късно паркът е обновен с 15 мотриси MAN-AEG, а през 1935 г. пристигат 12 броя MAN-Siеmens и още толкова ремаркета Urdingen.
На базата на натрупания опит от ремонт, като са използвани шаситата на бракувани трамваи, през 1931 г. под ръководството на инж. Кардалев се произвеждат първите български ремаркета серия 501 – 512. През 1935 г. са построени изцяло 12 ремаркета – серия 301 – 302.
Година преди това е открито трамвайно депо “Красно село” за 120 мотриси. През 1936 г. се построяват първите мотриси “ДТО” с вносни контролери и мотори. Последните 20 доставени травмаи от внос са през 1938 г.
Няколко години по-късно са построени първите четириосни български мотриси Република. Произвежда се нов тип трамвайна четириосна мотриса Комсомолец с метална каросерия, 4-тягови двигателя и магниторелсови спирачки. През 1965 г. започва производството на трамвай София. Той е едносъчленен, 6-осен и е с дължина 20 м.
През 1979 г. е пуснат в експлоатация трамвай София 100 – серия 400. Той е едносъчленен, 6-осен, с изцяло нова каросерия и запазена ходова част. Послучай 1300-годишнината от създаването на българската държава през 1981 г. е пуснат в експлоатация травмай България 1300 – серия 301, двойносъчленен и 8-осен.
Следващите години, отчитайки недостатъците на наличните машини, започва подготовка за изграждането на нов тип конструкция с карданно задвижване и през 1986 г. първата трамвайна мотриса Т6М-700 с инвентарен №7011 е пусната в експлоатация.
На базата на тази машина година по-късно започва производството на 24 броя мотриси с междурелсие 1435 мм – Т6МД – 100.
В зората на демокрацията – 1989 г., в София пристигат 37 чешки трамвая Т6В5. Две години по-късно е произведен един двойносъчленен трамвай Т8М-900. Той е и последен, тъй като след това е спряно производството на български трамваи. Едва в края на XX век в България започва производството на трамваи Т8М-900 с частично нисък под и променен външен дизайн.
Автобуси с тиранти
Въвеждането на тролейбусния транспорт в София се осъществавя с откриването на 14 февруари 1941 г. на първата линия от спирка “Горнобански път” до Горна баня, с дължина на маршрута 3350 метра, обслужвана от 2 машини MAN. Поддръжката на тролеите е свързано с много трудности поради липса на резервни части. След 1947 г. този вид транспорт започва да се развива с бързи темпове с доставката на 10 тролейбуса МТБ-82 от СССР. Следващата година е построен пръстенът “Руски паметник” – паметник “Левски” – “Сточна гара”.
Следва откриването на линиите “Орлов мост” – “4-ти километър”, “Подуене” – кв. ”Левски” и “Триъгълника” – с. Илиянци. Главна техническа работилница започва да произвежда ТБ-51. Тролейбусната мрежа продължава да се разраства като обхваща новопостроените квартали “Младост”, ”Дружба”, ”Бъкстон”, ”Гоце Делчев”, ”Люлин” и “Хаджи Димитър”. Броят на колите също нараства. През 1955 г. те са 62, 1970 – 150, а 2000 г. достигат цифрата 161.
В столицата ни навлизат новите чешки тролейбуси с контакторно управление Skoda – 9Тr.
През 70-те години паркът е съставен изцяло от Skoda-9ТrN с тиристорно управление.
През 1987 г. в завод “Чавдар” (Ботевград) са сглобени 25 ДАК - Чавдар с механична част, изработена в Румъния на базата на автобус В 1420 и управление от български електронен тиристорен регулатор. По-късно са доставени 151 съчленени тролейбуси Ikarus 280Т с импулсно управление и 70 контакторни ЗиУ 682. През 1994 г. в завод “ТРАМКАР” е произведен един тролейбус ТК-130 с електронно контакторно управление, който е пуснат в експлоатация три години по-късно.
Добрият стар Ikarus
Автобусният транспорт започва развитието си през 1935 г., когато общината доставя 10 автомобили Praha, от които единият е с автоматични врати. До 1940 г. пристигат 10 коли MAN и 6 Mercedes. Автобусите се гарират и ремонтират в трамвайно депо “Красно село”. По време на войната част от тях са унищожени от бомбандировките, а други са спрени от движение поради липса на резервни части. Колкото и странно да звучи, превозът тогава се осъществява с останалите на разположение 8 налични коли.
След войната, през 1949 г., е построено първото автобусно депо “Хр. Михайлов” за 60 автобуси. По същото време се доставят и 15 коли ЛАЗ, производство на Лвовския завод.На следващата година пристигат и 11 метрови автобуса Skoda RTO. Едва през 1964 г. в столицата са доставени автобуси производство на завод “Чавдар” в Ботевград. Десет години по-късно са внесени първите 100 съчленени коли Ikarus 280 от Унгария.
За периода 1980-1988 г. са доставени общо 919 съчленени автобуси и 478 единични. Подменена е голяма част от остарелите Ikarus и Чавдар с Mercedes втора употреба, в добро техническо състояние.
Текст: Георги Звезданов
Снимки: архив
Таблица автобуси
1955 г. – 48 бр.
1960 г. – 146 бр.
1965 г. – 491 бр.
1980 г. – 1277 бр.
1985 г. – 1275 бр.
1988 г. – 1593 бр.
Акценти
Добрият стар Ikarus си остава емблематичен за столичани, още повече, че продължава да бъде част от интериора на София, три година след влизането ни в Европейския съюз.
От началото на 1901 година до 01.09.1916 г. е експлоатирано от Белгийското анонимно дружество. След 1 септември 1916 г. Софийска община започва процедура по изземване на предприятието от белгийците и създава “Дирекция на трамваите и осветлението”.
През 1988 г. започва разработването на Автоматизирана система за управление и контрол (АСУ), която е пусната в експлоатация година по-късно. Чрез нея се проследява движението на автобусите по маршрута и спазване на разписанието в реално време.
|
Георги Звезданов |
|
|
|
|
| |
|
|
